Зимата на 1995 г. Малък конвой с хуманитарна помощ се движи от Франция към Какан в разкъсваната от война Босна и Херцеговина - в охраняваните от Сини каски рудници край града са намерили убежище няколкостотин бегълци от войната, застрашени да станат жертви на етническо прочистване.

Мисията, ръководена от слабохарактерния Лионел, включва още четирима души, до един твърде различни от обичайния образ на хуманитарния работник. Това са противоречивият и тайнствен Вотие, както и двамата бивши военни Марк и Алекс, доскоро част от мироопазващите сили на ООН в Какан. Към групата се включва и младата Мод, която - въпреки заобикалящия я мачизъм - се превръща в притегателен център на групата. Един по един нейните спътници започват да й разкриват скритите рани на съществуването си - и истинската природа на своя товар.

Благодарение на богатия си опит в "Лекари без граници" и "Акция срещу глада", Рюфен изгражда ярки и достоверни образи, разкриващи дълбокия психологизъм на участниците в хуманитарни мисии, а (въпреки безспорната историчност на повествованието) конкретният конфликт остава на втори план:

"Тази война само пример за хаоса, без някаква африканска или азиатска екзотика да ни дистанцират от емоцията. Това е Европа, която се разкъсва, Европа, където всички са решили да се въоръжават, за да се защитават от заплахата, която се страхуват да понесат. "