Ако наистина писането е единственото спасение от ступора на постоянния екзистенциален страх, ако литературата разкрива за сетивата това, което не си позволяваме да проумеем, както самият Давид Гросман говори за работата си, то "Червената нишка" е не сасмо трескаво предчувствие на неизбежна трагедия, но и избавлението от това предчувствие.

Тази книга разказва историята на една майка, която се опитва да съхрани малкото си лично щастие, да съшива постоянно раздирания пашкул на семейството си - единственото пространсто, в което това щастие е възможно. Но това, което го разкъсва, "ситуацията", която прониква в него и дамгосва всички с нерешимите си противоречия, я прогонва на дълго птешествие - и навътре, през непрогледните дълбини на собствената и емоционалност, и през историята и територията на пропитата с твърде много болка и горчивина земя.