Състояние: Много добро
Забележка: Почти отлична.
Издателство: Жанет 45
Град на издаване: София
Наличност: singular
Корици: Меки

Аз, Катри Клинг, нощем често лежа и мисля. И мислите ми са ясни, не като в просъница. Най-често ме занимават парите, големите суми; вълнува ме как да се сдобия с тях бързо, да ги спечеля честно и почтено, да натрупам толкова пари, че вече да не мисля за тях. Пари, които ще се умножат след време. Първо - яхта за Матс, голяма яхта за морски пътешествия, с каюта и вътрешен мотор, най-хубавата яхта, направена някога в това затънтено село. Всяка нощ чувам снега по прозореца, мекия шепот на снега, който идва с вятъра откъм морето - колко хубаво е, че вали, да можеше да затрупа селото, да го заличи и най-сетне да го пречисти... Какъв покой, каква неизмеримост има в дългия зимен мрак - той няма край, попадаш сякаш в тунел, в който тъмнината ту се сгъстява в нощ, ту избледнява в здрач; чувстваш се откъснат от всичко, неуязвим и по-самотен от всеки друг път. Чакаш, притихнал като дърветата. Казват, че парите миришели - не е вярно. Парите приличат на цифрите - в тях има нещо непорочно. Всъщност хората са тези, които намирисват, всеки си има свое скрито зловоние и при сърдития, засрамен или изплашен човек то се усеща по-силно. Кучето улавя тази миризма - то веднага надушва. Колко ли тайни щях да зная, ако имах кучешко обоняние!