Романът на изключителния руски писател Андрей Платонов (1899–1951) „Чевенгур (1926–1929) е творба с грандиозен вътрешен мащаб, отразяваща не само съвремието на автора, но и цяла една епоха. Писателят по свой начин продължава идеята на Гогол, който в „Мъртви души възнамерява да покаже руския живот през призмата на „Божествена комедия на Данте. Ад е болезненото безвремие от дореволюционните десетилетия; чистилище – периодът на братоубийствени експерименти; и неудобен рай – град Чевенгур. Събитията в романа са едновременно страшни и нелепи, ситуациите – правдоподобни до абсурд, а героите – противоречиви. „Чевенгур, отхвърлен от съветската цензура, е публикуван едва в началото на 70-те години в чужбина, а в родината на автора се появява през 1988 г.

Почитателите на Платонов добре познават и особения Платоновски език: авторът сякаш се е събудил след катастрофа и е събрал отново рухналата реч. Героите на „Изкопът – работници и селяни от зората на съветската епоха – градят светло бъдеще, но историята за това е проникната с чувство на абсурд и обреченост – строителството, в което са ангажирани; съветският проект; животът като цяло.