Едно момиче не може да заспи и се страхува. В главата му се върти нещо, някаква дума, дочута отнякъде. „Читотин, Читотин, Читотин… Таткото знае отговора: Читотин е онзи, който пречи на децата да заспят.

Когато се връща в леглото си, момичето е посетено от странно същество. Да, това е Читотин, който приема образа на кучето, каквото момичето мечтае да има.

Двамата се отправят на посещение в една приказна страна, където светулки вардят границите, цивилизовани мишоци и плъхове с криле обитават градове с миниатюрни къщи, дърветата са окичени с вълна, а самата кралица носи луната като своя корона…

За съжаление, хората са свикнали да се страхуват от всичко тъмно и черно. Въпреки че тъмнината всъщност не е нито зло, нито добро. Тъмнината си е просто тъмнина. Нощта си е просто нощ. Тя съществува, за да могат всички живи същества да си починат преди началото на новия ден. В крайна сметка, ако няма нощи, няма да има дни, Слънцето просто ще да се умори да свети през цялото време и един ден ще угасне завинаги. Защото и Слънцето има нужда от почивка.

Читотин е този, който пречи на децата да спят. Но не е виновен той, а мислите - те държат хората будни. За едни са приятни и радостни, за други са тъжни и неприятни.

Кралицата на нощта бди над всички детски мечти. Когато нощните мисли случайно нахлуят в нечия ясна главичка, кралицата се обръща за помощ към своите верни слуги. Например кьм Читотин.

„Читотин е носител на специална награда в категорията „Проза за деца в Международния литературен конкурс „Коронация слова (2014 г. ). През 2020 г. е публикувана авторската драматизация на книгата и печели първа награда в „Коронация слова в категорията „Пиеси за деца.