Състояние: Отлично
Подзаглавие: Ремарки
Издателство: Помиграфюг
Град на издаване: Хасково
Наличност: singular
Ширина (мм): 145
Височина (мм): 210
Дебелина (мм): 20
Корици: Меки

Заглавието на книгата подсказва, че Хасковският адвокат Георги Зарчев търси корените
на своя род нейде из позабравеното село.
Авторът е съхранил паметта си за доброто, но и за несправедливото. Воюва срещу
забравата. Апологет е на истината, за която няма предел. Знае, че тя дава увереност.
В "ремарките" Зарчев споделя своите размисли за хора и събития, белязали
неговия житейски и професионален път. Срещат се редове, проникнати от човеколюбие,
когато говори за своите професори, но и безкомпромисни, когато застава на страната на истината.
Авторът е наясно, че написаните думи имат способността да остават като белези. И макар
че в някои от "ремарките" се срещат негримирани думи за хора, изневерили на житейските
си принципи в името на измамната политическа кариера, в автора не е влязъл вирусът на злословието.
В написаното от Зарчев имa богатство от идеи. Неговата памет е претоварена
със събития и пътувания, в които е бил непосредствен очевидец и участник, бидейки за
известен период подвластен на политиката и тъкмо за това са станали неделима част от него самия.
Пък и бягството от тях е било невъзможно.
В известен период от време авторът е бил Областен управител на родния му Хасково.
Той споделя, че при политиците понякога изборът може да бъде убийствен, ако политикът
не знае какво прави в политиката и никога няма да го намери.
В "ремарките" Зарчев е стигнал до извода, че политика, в която икономическите
интереси доминират над духовните, е неморална и самоубийствена. Написаното е неподправено.
Авторът е населил "ремарките" със събития и имена. Неговите герои са живи. Те са от
плът и кръв, носят истинските си имена.
Всеки е със своя съдба и свой неповторим живот, със своята памет. Всъщност,
героите на Зарчев са автентични. Те водят живот, който пулсира и затова не е спрял.
В мемоарната книга "Да намериш Губислав" авторът не е престанал да се вълнува
за своята адвокатска професия, да се надява, дори и да мечтае.
Знае, че вярата е тази, която ще върне на хората духовните ценности.
В "ремарката" "Бъди човек" авторът напомня, че при всички случаи ние, хората,
трябва да останем човеци. Да бъдем съпричастни към съдбите на другите, винаги и при
всички обстоятелства.
В написаното от Зарчев, покрай всичко останало, ценното е, че той се е
предпазил от това, единствената истина да е неговото съществуване. Държал е за морала
на словото и се е предпазвал да не го похаби от прекомерна употреба.