Едно дългоочаквано пътуване до Южна Америка, среща с екзотичната, привличаща, но понякога и малко плашеща култура на Бразилия, Аржентина, Чили, сблъсък с различни нрави и обичаи, различни разбирания и светоглед. И допир до изпълнената с премеждия съдба на едно латиноамериканско семейство.

Читателят се запознава с най-големия брат, избягал преди години от диктатурата на Пиночет и от непрестанната заплаха от затвор, тегнеща над главата му, с ревнивата и нестабилна сестра, която не изпуска от поглед мъжа си и живее в постоянен страх, че някоя друга жена ще й го отнеме, с мащехата, която е отказала да се грижи за децата, които не са излезли от нейната утроба, с ограничените и потиснати жени, които са посветили целия си живот на задоволяването на мъжките капризи, с разглезения по-малък брат, играещ ролята на латиноамерикански мачо, и с много други персонажи, допълващи разноцветната палитра на тези чудати образи.

Дълбоко пазени тайни излизат наяве, човешкото лицемерие и дребнавост свалят маските на благоприличието и се разкриват в цялата си грозота, но все пак насред жестокостта и злобата продължават да виреят и благородството и честността.

В крайна сметка физическото пътуване се превръща в основен катализатор на духовно съзряване и проглеждане за житейските истини.

Таня Глухчева е родена през 1986 г. в София. На пет години заминава със семейството си за Канада, където израства сред хора от различни култури. Силен отпечатък оставят у нея латиноамериканските им съседи и когато няколко години по-късно семейството се връща в България, тя е напълно убедена, че иска да учи испански. Завършва гимназия с разширено изучаване на езика, както и „Испанска филология в СУ „Св. Климент Охридски. Работи 11 години като учител, а в момента е докторант по „Политология и изследва популизма. Именно той я отвежда за няколко месеца в Южна Америка, точно когато над света надвисва опасността от Ковид 19.

„Мечтата ми винаги е била да обиколя Латинска Америка. Досега съм била в почти всички страни в Централна Америка и всички в Северна Америка. Много се зарадвах, когато миналата година бях одобрена по програмата „Еразъм + да замина в Бразилия за 3 месеца, за да работя по дисертацията си. Изследвам крайнодесния популизъм и участието на жените в политиката. Повечето студенти и докторанти, които бяха там, предпочетоха да стоят само в Сао Пауло или най-много да отидат до някой друг град. Не и аз.

Първоначално смятах да отида в Амазония, когато трите месеца изтекат, да поживея с някое индианско племе, а дотогава – през уикендите да посетя съседните страни. Представях си го малко като ЕС – може да пътуваш, където искаш на континента. Но не се оказа точно така. Латиноамериканците не пътуват толкова често, а когато го правят – то е по работа или за празниците. Повечето нямат такава възможност.