Състояние: Отлично
Забележка: Нови.
Издателство: Факел
Град на издаване: София
Наличност: multiple
Корици: Меки

"Да живее кралицата" от Борис Роканов

Чудно как тече животът - срещаш се с някого в младостта си, сприятелявате се, после не се виждате с години и хоп - пътищата ви отново се кръстосват. И без капка неудобство, сякаш продължаваш н едовършен разговор, споделяш и изслушваш, съпреживяваш и критикуваш...
После Боби ми прати пиесата, аз я прочетох и се ужасих. Не харесвам вулгарното. После я прочетох пак, за всеки случай. Някак го преглътнах по-леко. Търсейки смисъл, взех да го откривам. Може би и там, където го няма... В смесицата от автобиографичност, абсурдизъм, в излагането на традиционни ценности и тяхното разбиване и опошляване, в намесването на реално съществуващи хора с истинските им имена, което направо ме кара да очаквам на следващата страница и своето име.
Бедният Кюстендил и клетите кюстендилци не са на почит в главата на Боби. И все пак пише за тях, защото добре ги познава и точно те са му помогнали да бъде това, което е. Натоварва ги с характерологични особености, приписвани или присъщи. Няма милост и към символите на града - Майстора, Свилен Блажев... Е, все пак те са споменати в положителен контекст. Сякаш Роканов се опитва да излее върху листа наведнъж всичко, което му е минало през главата в Кюстендил, реално или не.
София, Пловдив, Кюстендил се смесват безогледно в един поток на съзнанието, заедно с личности от тези и други градове, в култови заведения като "Пауталия", "Найлона", "Хамбара". Героите си измислят други герои, създават се едни други. Парадокси и фантасмагории се преплитат с реално съществуващи личности. Дали те ще са доволни да се видят или прочетат в този текст? Май по-добре да не им се дава...
Назидателната фигура на редакторката, която се опитва да "вкарва в пътя" писането на Боби, може да се възприеме отчасти подобно на хора в древногръцката трагедия - изразител на общественоприетите/п