Дамян Дамянов (18.01. 1935 – 06.06. 1999 г. ) е един от най-нежните български лирици.

Роден е в Сливен и пише стихове още от ученическите си години, като най-ранните му публикации датират от 1949 г. Първата му стихосбирка „Ако нямаше огън излиза през 1958 г. , а три години по-късно той завършва българска филология в Софийския университет. Работи като литературен консултант към вестник „Народна младеж и като редактор в отдел „Поезия на списание „Пламък. Носител е на редица отличия, сред които званието „Народен деятел на културата, Димитровска награда, наградата „Иван Вазов за цялостно литературно творчество и т. н. На името му е учреден национален конкурс за поезия, а през годините произведенията му неизменно се радват на огромен читателски интерес и са превеждани на руски, украински, унгарски, италиански и др.

Във фокуса на лириката му стоят темите за любовта, страданието и вътрешния свят на човека. Яркият талант, дълбоката душевна енергия и интелектуална искреност, с които се отличава неговият стил, определят заслуженото му място сред доайените на българската литературна класика.

Настоящият том е опит за оригинален и изчерпателен начин да се представи творчеството на Дамян Дамянов в неговата пълнота, дълбоки преживявания и „непрестанен диалог със себе си.