Състояние: Отлично
Подзаглавие: Роман по следите на документите
Издателство: Парадокс
Град на издаване: София
Преводач: от руски Александрина Петрова, Доротея Монова
Наличност: singular
Корици: Меки

Мъдра старица обитава свят на книги и на мълчание. Фанатична и озлобена комунистка доживява дните си в израелски старчески дом. Германка работи в християнска общност край Хайфа, за да изкупи вината на своя народ. Католическа монахиня, притисната от обстоятелствата става съпруга на православен свещеник и намира себе си в Светата Земя. И още – израелски радикал, неуравновесен младеж, тъжен арабин-християнин, учен юдеист – полуистински, полуизмислени герои. Голямата политика и личният живот… САЩ, Израел, Полша, Литва, Русия. А в центъра на този разединен и все пак отчаяно единен свят – един евреин, бивш преводач в Гестапо, бивш партизанин и настоящ католически свещеник. Човек, чийто живот ни показва защо хората все още са живи, защо не са се удавили в болка и ненавист.

„Даниел Щайн, преводач е едновременно майсторски изпипан епистоларен роман, философски разказ, задълбочено историческо изследване и увлекателно четиво. Книгата покрива обширни географски области – Германия, Израел, Съединените щати, Русия, както и драматични исторически епохи, които водят началото си от Втората световна война във Варшава и стигат чак до Израел в наши дни. Разказът представя историческите факти в детайл: трагедията на Холокоста, възходът и падението на комунизма и което е по-важно – предлага ни се нов прочит на ролята на християнството.

Книгата е конструирана като колаж от лични истории, разказани чрез писма, дневници, записи на беседи, а също и голям брой официални бележки, доклади, документи и жалби до властите. Общото между всички тези елементи е историята на Даниел Щайн, полски евреин, който преживява Холокоста, като става преводач на Гестапо. Благодарение на тази пародия не само че спасява себе си, но и споделяйки важна информация със застрашените, допринася стотици други животи да бъдат спасени.

След Втората световна война Даниел приема християнството, ръкоположен е, става член на Християнския орден на Кармелитите и се изселва в Израел, където създава християнска общност. Това е само един от многото случаи в живота на Даниел, когато той прави трудния избор да върви срещу течението. Способността и желанието му да общува с всички са неговият истински език – символ на любовта, човечността и толерантността. Очевидни са паралелите с онази притча от Новия завет, където на Петдесетница апостолите получават дарбата да проговорят езици, които по-рано са им били непознати. Авторката майсторски предава живота, изключителната топлота и човещина на този съвременен светец, който неминуемо завършва живота си като мъченик, жертва на собствената си воля въпреки всичко да помага на другите.

Образът на Даниел Щайн е базиран върху живота на Освалд Руфайзен, истинския брат Даниел, кармелитски монах, който е живял в манастира „Стела Марис в планина Кармел, Хайфа, и който е починал в Израел през 1998 г.

„Ние страшно много се нуждаем от превод. Не само че не разбираме езика на Бога, а и помежду си лошо се разбираме. Единствено любовта и това доверие, което притежаваше Даниел, могат да създадат връзка и разбиране между хората.

Людмила Улицкая на среща с читатели на романа „Даниел Щайн, преводач

Посрещнат възторжено в Русия (награда „Голямата книга за 2007) и в чужбина, романът „Даниел Щайн, преводач е възприет като една от най-противоречивите книги, излизали изпод перото на известната писателка. Особено яростно е нападана от критици-клерикали, независимо дали са католици, православни, или протестанти. Защото от специфичната гледна точка на своя герой (изграден върху действителната фигура на Осуалд Руфайзен) романът подлага на критика и преоценка цялата основа на западната цивилизация – и християнството, и юдаизма като негова база.

Но както отбелязва протойерей Александър Борисов, поставената в заглавието дума „преводач свидетелства за това, че Даниел Щайн „превежда на езика на съвременните хора понятия, които са основни за християнството: Бог, любов, жертва.

За авторката:
Людмила Улицкая (1943 г. ) е най-популярната и публикувана в чужбина съвременна руска писателка. Автор е на 12 романа, 6 пиеси, както и на множество разкази. През годините е удостоявана с редица престижни литературни награди, сред които са: „Гринцане кавур (2008), „Руски букър (2002), „Медиси за най-добър преводен роман (1998) и др.