Описание на продукта
Параметри на продукта
Продуктът няма параметри.
Параметри на продукта
Продуктът няма параметри.
Описание на продукта
Състояние: Отлично
Подзаглавие: Митология, фолклор, литература
Издателство: УИ "Св. Климент Охридски"
Град на издаване: София
Наличност: singular
Корици: Твърди
В тази книга са събрани на едно място излезлите в различно време статии и студии от поредицата "Митология, фолклор, литература". Те изследват приемствените връзки в смислово и структурно отношение между различните фази на културата (които, разбира се, допускаме, че могат да съществуват и синхронно). Интерпретират се както творби от литературната класика, така и произведения от масовата култура; както предназначени за деца, така и за юноши, функционално континуитетът се очертава дори във формите и в посланията и на анимационния филм за деца, доколкото той е изграден върху литературна и фолклорна основа. Така идеята за приемственост се развива в различни конструкции, засягащи различни типове повествования в темпорално, жанрово и тематично отношение.
Разнородните художествени текстове са обединени в групата на прозата, и то проза с определен адресат. Именно за нея се използва и точно конкретен начин на анализ, изграден върху тезата за диахронност на явленията. Това е идеята за парадигмата митология-фолклор-лит ература. Този тип изследване допуска едновременно разгръщане на проблематиката и в синхрония, и в диахрония; основната му предпоставка е, че зад всяка конструкция могат да се открият по-стари, отвеждащи към хипотетичен отминал момент.
Така създадените координати разкриват модели, съвкупности от определени свойства, върху които изследователят наслагва своя опит и мислене с единствената цел да обхване колкото е възможно повече страни на изучавания обект и, естествено, да открие такива характеристики, които не са били известни. В тази посока на анализ акцентът попада върху различни форми на духовната култура, която господства в жизнената дейност на човека; той е творецът и неговият образ е "културологичен". С други думи, самата социокултурна определеност на човека детерминира изследователската програма.
Общата насоченост на парадигмата е да обясни явленията по-задълбочено чрез интердисциплинарност та си, важен за нея е не толкова трансферът на информация, колкото подобряване способността за свързване на полетата, които, по думите на Ж. Фр. Лиотар, традиционната организация на знанията ревниво е изолирала едно от друго. В някаква степен методологията се доближава до теорията на игрите и, както остроумно отбелязва П. Б. Мидауър, изследователят е разказвач на истории, който обаче е длъжен да провери, тяхната истинност. Впрочем самата "постмодерна наука" очертава като правило нестабилностите, възможностите за конфликт. Критерий, според К. Попър, за научния статус на една теория е нейната фалшифируемост, опровержимост или проверяемост. Научни изказвания са тези, които са способни да влязат в конфликт с възможни или мислими наблюдения. Поради тази причина вътрешно присъщата динамика на парадигмата митология-фолклор-лит ература кореспондира най-пряко с тенденцията към разширяване на себепознанието.
Програмата с присъщите й методи търси инвариантността, заложена в социокултурните феномени, при което постепенно замества данните от опита с модели. И. Е. Дюркейм, и Кл. Л. Строс още навремето твърдяха, че трябва - чрез сравняване на митологични теми, легенди, народни традиции, езици, литератури, да се открива по какъв начин социалните представи си приличат и изключват, сливат се едни в други или се разграничават... Всъщност това означава чрез индивидуалното да се търси общото за хората; за тяхното общуване чрез символи, за тяхната еднаквост на инстинкти, реализирана най-вече в културата. Тук парадигмата е ключ към Разбирането-обяснени
Подзаглавие: Митология, фолклор, литература
Издателство: УИ "Св. Климент Охридски"
Град на издаване: София
Наличност: singular
Корици: Твърди
В тази книга са събрани на едно място излезлите в различно време статии и студии от поредицата "Митология, фолклор, литература". Те изследват приемствените връзки в смислово и структурно отношение между различните фази на културата (които, разбира се, допускаме, че могат да съществуват и синхронно). Интерпретират се както творби от литературната класика, така и произведения от масовата култура; както предназначени за деца, така и за юноши, функционално континуитетът се очертава дори във формите и в посланията и на анимационния филм за деца, доколкото той е изграден върху литературна и фолклорна основа. Така идеята за приемственост се развива в различни конструкции, засягащи различни типове повествования в темпорално, жанрово и тематично отношение.
Разнородните художествени текстове са обединени в групата на прозата, и то проза с определен адресат. Именно за нея се използва и точно конкретен начин на анализ, изграден върху тезата за диахронност на явленията. Това е идеята за парадигмата митология-фолклор-лит ература. Този тип изследване допуска едновременно разгръщане на проблематиката и в синхрония, и в диахрония; основната му предпоставка е, че зад всяка конструкция могат да се открият по-стари, отвеждащи към хипотетичен отминал момент.
Така създадените координати разкриват модели, съвкупности от определени свойства, върху които изследователят наслагва своя опит и мислене с единствената цел да обхване колкото е възможно повече страни на изучавания обект и, естествено, да открие такива характеристики, които не са били известни. В тази посока на анализ акцентът попада върху различни форми на духовната култура, която господства в жизнената дейност на човека; той е творецът и неговият образ е "културологичен". С други думи, самата социокултурна определеност на човека детерминира изследователската програма.
Общата насоченост на парадигмата е да обясни явленията по-задълбочено чрез интердисциплинарност та си, важен за нея е не толкова трансферът на информация, колкото подобряване способността за свързване на полетата, които, по думите на Ж. Фр. Лиотар, традиционната организация на знанията ревниво е изолирала едно от друго. В някаква степен методологията се доближава до теорията на игрите и, както остроумно отбелязва П. Б. Мидауър, изследователят е разказвач на истории, който обаче е длъжен да провери, тяхната истинност. Впрочем самата "постмодерна наука" очертава като правило нестабилностите, възможностите за конфликт. Критерий, според К. Попър, за научния статус на една теория е нейната фалшифируемост, опровержимост или проверяемост. Научни изказвания са тези, които са способни да влязат в конфликт с възможни или мислими наблюдения. Поради тази причина вътрешно присъщата динамика на парадигмата митология-фолклор-лит ература кореспондира най-пряко с тенденцията към разширяване на себепознанието.
Програмата с присъщите й методи търси инвариантността, заложена в социокултурните феномени, при което постепенно замества данните от опита с модели. И. Е. Дюркейм, и Кл. Л. Строс още навремето твърдяха, че трябва - чрез сравняване на митологични теми, легенди, народни традиции, езици, литератури, да се открива по какъв начин социалните представи си приличат и изключват, сливат се едни в други или се разграничават... Всъщност това означава чрез индивидуалното да се търси общото за хората; за тяхното общуване чрез символи, за тяхната еднаквост на инстинкти, реализирана най-вече в културата. Тук парадигмата е ключ към Разбирането-обяснени
Липсва или е неправилен важен параметър? Предоставената информация е само за ориентиране, затова ви съветваме да проверите дали предлаганият продукт има ключовите параметри от които се нуждаете, преди да купите от магазина по ваш избор. Въпреки че се стремим към максимална точност на информацията, за съжаление не можем винаги да гарантираме 100% съответствие. Цените на продуктите са с включен ДДС.
Продуктът все още няма отзиви.