Състояние: Отлично
Забележка: Нова.
Издателство: Peppermill books
Град на издаване: София
Наличност: dropshipping
Ширина (мм): 130
Височина (мм): 200
Корици: Меки

Дисквалифициран като човек е историята на Йозо, който от малък решава, че е по-лесно да играеш ролята на шут, да разсмиваш хората, да не им отказваш нищо, за да те оставят да обитаваш някъде по периферията на живота им и да не те изхвърлят съвсем. Поради тази причина познатите му никога не успяват да го вземат несериозно. Баща му отказва да му даде обич, "приятелите" му се възползват от него финансово и всякак, и в резултат от всичко това, той става жесток към жените, които го обичат. А те са били толкова много. Както самият той казва, "надушват самотата в теб и се залепват". Но дори когато не ги е искал, не е можел да ги изгони и воден от чувство за вина, е изпълнявал техните желания. Във всяка афера (с изключение на един случай, описан в тетрадките), жените са го обичали заради шегите му и са предпочитали да не виждат наранената и смазана душа на Дазай.

Дисквалифициран като човек се състои от три тетрадки, които Йозо изпраща на близка приятелка, преди да сложи край на живота си. Дисквалифициран като човек не е весела книга. Това би се досетил всеки фен на Дазай от прословутите Литературни улични кучета. Всъщност, изразът "улични кучета" е употребен съвсем на място в Дисквалифициран като човек и прави чест на всяка една адаптация по произведението, че успява да я интерпретира и представи по правилния начин.

Осаму Дазай е най-завладяващата и мистериозна фигура на японската литературна сцена от 20-ти век. Дисквалифициран като човек се счита за неговия "магнум опус", четен на повече от 17 езика. За него Ричард Гилман казва: "Такава е силата на изкуството - да премоделира нещо, което някои биха определили като поквара и грозота, в нещо вълнуващо, дори вдъхновяващо. Да опознаеш природата на отчаянието и да триумфираш над него със средствата, които имаш. Въображението е било единственото оръжие на Дазай, заедно с болката. "
"Сега нямам нито щастие, нито нещастие. Всичко минава. Това е единствената мисъл, която съм разбрал и в която според мен има нещо, наподобяващо истината за обществото на човешките същества, където живея и досега като потопен в пламъците на ада. Всичко минава. Тази година съм на двадесет и седем. Повечето хора биха казали, че съм на четиридесет. Всичко минава. "
Осаму Дазай