Разказите на Меламед разкриват един свят отвъд ежедневието, макар и да остават много близо до живия живот.

Някои от героите в тези истории ще ви станат симпатични, а други моментално ще намразите. Това, което ги обединява, е копнежът – копнеж по нещо трудно за описване, по дивата луна, по онова, което кара сърцето ни да бие и ни помага всяка сутрин да ставаме и да продължаваме.

Често, това нещо е любов – в най-различни форми – любовта към починал домашен любимец, към непозната болна жена, имаща нужда от закрила, любовта от пръв поглед и любовта към семейството…

„Любовта и изневярата. Радостта и тъгата. Фаталното закъснение. Иронията на случайностите. Това са темите на тези разкази и ако нещо ги прави още по-човешки от човешките им сюжети, то е, че авторът ги разказва, без да съди. , Веселина Седларска