Състояние: Отлично
Забележка: Чисто нова книга.
Издателство: Black Flamingo
Град на издаване: София
Преводач: Владко Мурдаров
Наличност: multiple
Ширина (мм): 11
Височина (мм): 18
Корици: Твърди

Двама приятели, и двамата около 65-годишни се срещат един път седмично в заведение, наречено "При чешкото посолство". Те се познават от младостта си, били са заедно в интернат в някакъв провинциален град. По-късно едният е станал книжар, а другият е вече професор по романистика. Междувременно са загубили връзка помежду си, но от известно време се срещат отново всеки петък.
Двамата разговарят за отминалите времена, коментират съвременните събития, спорят и се смеят, като често формулират твърде крайни мнения. Доцентът става все по-радикален и политически десен, книжарят защитава своите социални убеждения, но все повече ги губи под влияние на мрачната картина на света. Под тази планина от изговорени думи се крие, без да е изговорена, но все по-доловимо драмата от разочарованието от живота, както и страхът от стареенето, от болести, раздяла и смърт. В тази драма драматичното играе само допълнителна роля, но това е само привидно.

***
Австрийският писател Петер Турини е роден през 1944 г. в Санкт Маргаретен, Каринтия. Израснал е в Мария Заал. Живее във Виена и Ретц. Автор на множество театрални пиеси, които се играят в Австрия, Германия и на всички големи световни сцени. Много от тях са излъчвани и като радиопиеси или са заснети като телевизионни филми. Адаптира сполучливо класически театрални творби от П. Бомарше и К. Голдони. Пише поезия, проза, публицистични текстове. Автор на сценарии за популярни телевизионни филми, сред които и "Алпийска легенда". Носител е на многобройни авторитетни литературни награди, между които "Герхард Хауптман", "Йохан Нестрой", "Винзенз Рици", "Bюрт" за европейска литература. Участва в литературни четения на творбите си из целия свят. Пиесите му са преведени на повече от двайсет езика.

***
КНИЖАРЯ: Престани постоянно да ме определящ като суперляв активист. Понякога, когато с дни не съм се движил и само чакам да отида до клозета, ми причернява от самия мен. Гледам си дебелия корем и вече не мисля за разширяване на правата за свобода, а само за намаляване на обхвата на корема ми. Не чета книги за диалектиката, а само за диети. Да ти се доповръща. През цялото време имам гузна съвест, че правя прекалено малко срещу политическите безумия. Бих предпочел да изляза на улицата покрит с лепенки за грижи за климата. Тогава човек може да протестира и като седи, Хайде да говорим за друго нещо.