Състояние: Отлично
Забележка: Нова.
Издателство: Колибри
Град на издаване: София
Наличност: dropshipping
Ширина (мм): 130
Височина (мм): 200
Корици: Меки

Романът Доктор Живаго, писан в продължение на цяло десетилетие (1945 - 1955), обобщава творческия опит на писателя и е реализация на замисъла му да създаде мащабно произведения за Руската революцията (1917) и Гражданската война, за съдбата на руската интелигенция на фона на историческите катаклизми в Русия от началото на XX век до Отечествената война. Обръщайки се към прозата, Борис Пастернак създава сложна картина на нравствения и духовния живот на епохата и се докосва до съкровени аспекти на човешкото съществуване: тайнството на живота и смъртта, вярата, вкоренеността на личността в културата и в неизбежния ход на историята, ролята на изкуството в преодоляването на дисхармонията, която пораждат войната и революцията в битието на човека. По думите акад. Лихачов Доктор Живаго е и поетическа изповед, лирическа автобиография, в която поетът Борис Пастернак е разказал историята на душата си. Духовната история на своето поколение.

През 1955 г. Пастернак завършва своя монументален роман Доктор Живаго, който обаче е забранен за публикуване поради двусмислената позиция на автора към Октомврийската революция и последвалите промени в живота на страната. През 1957 г. ръкописът е пренесен зад граница и издаден от италианското издателство Фелтринели. През 1958 г. Пастернак е отличен с Нобеловата награда за литература, която поради политически натиск е принуден да откаже. Скоро след последвалата унищожителна кампания срещу антисъветския роман и предателството на неговия автор Пастернак умира в Переделкино. В Съветския съюз Доктор Живаго е издаден посмъртно едва през 1988 г.

Борис Л. Пастернак (1890 - 1960) е роден в Москва в семейството на известния художник Леонид Пастернак и пианистката Розалия Кауфман. През 1912 г. завършва философия в Московския университет, но се отдава изцяло на литературата, публикува първите си поетически творби и се присъединява към общността на руските футуристи. Поетическият метод на Пастернак, наречен от него интимизация на историята и въплътен в стихосбирката му Сестра моя жизнь (1922), се превръща в образец за младите поети, а лириката му, създадена през 20-те и началото на 30-те години, го утвърждава като една от най-значимите фигури в руската литература. След краткия период на официално признание, през който самият Бухарин го обявява за най-добрия поет на Съветския съюз, отношението към творчеството му се променя - поетът е упрекван не само в откъсване от живота, но и за светоглед, несъответстващ на епохата.