Древна светлина

Алекс Клийв е театрален актьор в залеза на кариерата си и на живота си. Стигнал е до онзи момент на равносметка, в който спомените му го връщат към годините на неговата първа и вероятно единствена любов, когато той е само на петнайсет години, а жената – над два пъти по-възрастна от него и майка на най-добрия му приятел. Измъчван от неистово желание по нея, с ум, напълно замъглен от силни чувства и сексуални желания, за него всеки ден е изпитание. Много скоро положението на тази необичайна двойка в малкия град, където всичко се знае, става невъзможно и в крайна сметка опустошително.

Не по-малко опустошителни са и спомените, които връщат вече възрастния актьор към единствената му непрежалима дъщеря, чиято нелепа смърт от болест или сърдечна мъка остава докрай загадка за нейните родители.

Но когато обречената му актьорска кариера най-неочаквано се възражда с покана за участие в главната роля на филм за една мистериозна личност, Алекс Клийв потъва в света на снимачната площадка, където един опит за самоубийство му разкрива с болезнена яснота мъката, която терзае разбитите сърца.

„Древна светлина е емоционален разказ за любовта, за болката от загубата и смъртта и за призрака на миналото, който никога не напуска настоящето.

----------------

Джон Банвил е роден в Ирландия през 1945 година. Смята се за един от вероятните носители на Нобелова награда за литература.

Първия си роман публикува през 1970 г. Следват нови заглавия и много награди, сред които „Джеймс Тейт Блак Мемориал през 1976 г. , наградата на „Гардиан за художествена проза през 1981 г. за романа му „Кеплер, а „Думата на обвиняемия е номиниран за наградата „Букър през 1989 г. , докато неговият четиринайсети по ред роман „Морето я печели през 2005 година. През 2011 г. е удостоен с приза „Франц Кафка, а през 2013 г. отличията му са две – на ирландския ПЕН клуб и Австрийската държавна награда за европейска литература. През 2014 г. получава Наградата на принца на Астурия за литература.

-------------------

В "Древна светлина" няма нищо сигурно - само сенки и фрагменти. Сякаш авторът е написал цяла книга от странни детайли и късчета възможности. Читателят усеща дъха на всички тези възможности почти с кожата си, но не може да определи тяхната форма. Оставаш с усещането, че има някаква странна връзка между събитията на миналото и настоящето, между "реални" и "отсъстващи" герои, но това рядко съвпада с развоя на събитията.

Читателско мнение