„Двата трамвая ви канят на приключение и ви намигат от страниците на книгата на Осип Манделщам

Депо, ватман, буксир – често тези думи са непознати на днешните първокласници, че и на по-големи от тях. Кажете им „Здравей с големия руски поет Осип Манделщам и стихотворението му „Двата трамвая. То излиза за първи път в България и отпечатано в самостоятелна книга е новото мънисто в наниза „Детски шедьоври от велики писатели на издателство „Лист.

Преводът на Ася Григорова много добре улавя настроението и тънките нюанси в оригинала и заедно с това намига тъкмо на българския читател. Такива са и илюстрациите на Свобода Цекова. Стихотворението прелива от светлини и приятелски усмивки и въпреки перипетиите, които могат да сполетят един трамвай, накрая всичко завършва добре.

Манделщам пише „Двата трамвая в периода 1924-1925 г. По онова време той и жена му са на квартира в Ленинград и цялото им богатство е скромната им кухня. Независимо от тежките житейски обстоятелства, поетът не губи завидното си чувство за хумор и ирония, което се прокрадва в произведенията му за деца. „Двата трамвая е детско издание, но несъмнено ще даде храна за размисъл и на много възрастни – заради съдбата на своя автор. Както и на други творци от неговото поколение, животът на този лирик прекъсва рано. Манделщам умира на 47 години през 1938-а. Преди смъртта си е подложен на забрани, преследване, унижения. Заради епиграмата „Живи уж, а не чувстваме свойта земя, написана през декември 1933 г. , е заточен за три години във Воронеж. През 1938-а е арестуван отново и изпратен в лагер.

Съпругата му Надежда години наред укрива ръкописите му в обувките си и в саксии с цветя. Успява да съхрани някои от тях като ги научава наизуст. Десетилетия по-късно нейните спомени, отпечатани най-напред в Ню Йорк, остават незаменим източник за творчеството на Осип Манделщам.