Една съдба и един политически процес

Състояние: Отлично
Забележка: Нов, неползван екземпляр.
Издателство: Веста
Град на издаване: Велико Търново
Наличност: multiple
Ширина (мм): 130
Височина (мм): 200
Дебелина (мм): 5
Корици: Меки

Авторът на тези спомени Борис Николов Нанов (1909-1982) е роден в гр. Сливен. Брат е на Любен Нанов, автор на Български синонимен речник. Борис Нанов е икономист по професия. Учил е в лицея Анри IV в Париж, а през 1932 г. е завършил Висшето училище за Световна търговия Export Academie във Виена.
Работил е отначало в Министерството на финансите, след това в АД "Гранитоид", където се издига до поста търговски директор на предприятието "Пирин", станало "Горубсо" след 9 IX 1944 г. През 1946-48 г. е сътрудник на Плановата комисия към Министерския съвет. През 1948 г. е арестуван и впоследствие осъден на 12 години и 6 месеца затвор по процес, свързан с Трайчо Костов. Освободен е през 1956 г. със съдебно решение, с което присъдата е "обезсилена". Става ясно, че обвинението срещу него и останалите осъдени не е почивало на веществени доказателства или свидетелски показания, а се е градяло на самопризнанията на обвиняемите, изтръгнати от тях с мъчения в килиите на следствието.
По същото време и много други политически затворници са освободени от затворите и реабилитирани. Това е отражението в България на аналогичните събития в СССР, последвали идването на Хрущов на власт. Както и други осъдени по неговия процес, Борис Нанов е имал лошия късмет да участва в икономическите екипи, работили по задачи, поставяни от Трайчо Костов, тогава заместник министър-председател на България, впоследствие осъден на смърт и екзекутиран. Изглежда така е попаднал в списъка на тези, които е трябвало да бъдат "прочистени"...
Борис Нанов отказва да се върне на държавна служба, когато му е било предложено, и започва работа като частен учител по френски и английски, занимава се с преводаческа дейност. Превел е от френски "Спомени на един търговец на картини" на Амброаз Волар, "Животът на Сезан" на Анри Перюшо, "Генерал Слънце" на Жак Стефан Алексис и др. Оставя след себе си 70 страници непубликувани досега спомени от следствието и затвора, както и един спомен за писателя Емилиян Станев, с когото в продължение на 7-8 години са в близки приятелски отношения.

Малко преди да умре Борис Нанов предава екземпляр от своите спомени, писани тайно в условия на цензура и страх, на племенника и кръщелника си - бъдещия академик Борис Тенчов, благодарение на когото, макар и след толкова години, те виждат бял свят...