Състояние: Много добро
Забележка: Нечетена книга. С посвещение от Благовеста Константинова.
Издателство: Никола Вапцаров
Град на издаване: София
Наличност: singular
Ширина (мм): 140
Височина (мм): 200
Корици: Меки

Стихове.

КИНКА КОНСТАНТИНОВА (1928 - 2011) е автор на 37 книги с поезия и проза за възрастни и деца.

Много от стиховете й са преведени в Русия, Беларус, Франция, Румъния, Сърбия, Армения, а наскоро и в САЩ.

Някои от произведенията й са получили литературни награди.

Била е член на СБП и Българската криминална секция АКЕР.

Искам да заспя щастлива в твоите ръце като топъл сноп от нива, в твоите ръце.

Люшкай ме с прегръдка дива в твоите ръце.

Сладка ласка ме полива с твоите ръце.

В златни сънища ме скриват твоите ръце.

И заспивам. И заспивам в твоите ръце.

***
В памет на майка ми
Тази книга бе замислена и написана от моята майка, поетесата Кинка Константинова, в последните три години от живота й, когато беше вече болна. Първоначалният замисъл бе стихосбирката да включва само любовна лирика - "Искам да си мисля за нещо хубаво, докато съм болна " - казваше тя. После се добави цикълът " Защо?... ", посветен на починалия ми баща, а по-късно и последният цикъл "Почивам си ". За някои от разтърсващите по своя трагизъм и безизходност стихове тя казваше: " Не са за печат. Много са тъжни. " Но това са стихове дълбоко преживени и изстрадани. И аз мога да кажа като Анна Магдалена за И. С. Бах "Този стремеж към смъртта винаги ме е плашел ’ '. Така беше при моята майка дълги години след загубата на баща ми.

И бавно, неотменно всеки ден към теб, далечния, ме приближава -не можеш да се върнеш при мен, при теб ще дойда тогава... "

("Доскоро " из, , Радост и болка")

Вървях достатъчно. И стигнах края -посрещай ме, посрещай, нощ!

(" Най-после ")

"Ех, сърцето... " е книга за човешкото сърце, което може да понесе толкова много. Любов, копнежи, разочарования, мъка. То е като воин (" Мой воин "), който стои на мястото си и пази живота. Майками беше като воин на поезията, на която отдаде последните си сили и цялото си сърце. Светла й памет!

София, 8 февруари 2011 година
Проф. Благовеста Константинова