Емоциите в културата на Българското възраждане

Старши научен сътрудник, доктор на филологическите науки Румяна Дамянова е завършила българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Работи в Института за литература при БАН (от 1975), специализира в Института за литературни изследвания в Полша (1979), ръководител е на секция "Литература на Българското възраждане" (от 1995); член е на редакционния съвет на сп. "Български език и литература" (от 1997). Научните й интереси са в областта на културата и литературата на Българското възраждане ХVІІІ-ХІХ в, конструкциите на стереотипното, културните нагласи, механизми и поведенчески модели през XIX век. Автор е на книгите "Илия Волен. Литературни анкети. " (1980), "Писмата в културата на Българското възраждане" (1995), "Отвъд текстовете: културни механизми на Възраждането" (2004), на редица статии и студии; главен редактор и съставител на сборниците от "Шишманови четения", член на редколегии на сборниците, посветени на С. Беляева, Д. Леков, Т. Жечев и др. ; ръководител на български и международни научни проекти.

Като член на една общност със сложна историческа съдба, човекът на Възраждането преминава през много изпитания, изживявайки емоции, които постепенно извежда в стереотип на поведение. Това дава основание да се формулират стереотипизиращи поведението определения от типа на "гневният човек", "смеещият се човек", "страхуващият се човек", "очакващият човек" и пр. , които са израз на аналогични социални реакции.

През периода на Възраждането емоциите насочват енергията на обществото към промяна на статуквото и същевременно стават своеобразен израз, проекция на изживявания и настроения на отделния човек, обвързан в социума с обща и споделена съдба.