Заредена с много любов и топлина е „Ервехе, книга за една майка, посветила своя живот на оцеляването на децата и семейството си. Нейната съдба е показана на фона на съдбоносните катаклизми на Балканите през ХХ век, когато границите между държавите се променят, властите се сменят, създават се и рухват империи, а цели семейства са принудени да станат емигранти, за да оцелеят. Границите на Балканите са толкова променливи, че твърде често и самата тя не може лесно да разбере къде започва и къде свършва чужбината и родната страна.

Ето какво казва за романа „Ервехе акад. Антон Дончев:

„Луан Старова може да се гордее, че е написал тази книга. С нея той е изпълнил частица от своя дълг към Майката, към Жената. И аз чувствам – незаслужено – че той е изпълнил и частица от моя дълг, от нашия дълг.

В дните, когато някои – и то мнозина – опитват да зацапат с кал образите на Жената и Майката, Луан Старова създаде книга, която е тяхна възхвала. Сега, когато клатят устоите на семейството, той написа: „Ще се направи най-много за света, ако всеки обича семейството си.

Книгата на Луан Старова е като високо дърво, пуснало дълбоки корени в земята на Балканите. Тя черпи мъдрост, идеи и надежди от земята майка, която храни и отглежда огромната корона от клони и листа, обърнали лице към слънцето. Листата пазят плодовете, те зреят и дори не се виждат, но някои плодове узряват и капят на земята. Ако сте спрели под орехово дърво, ще чуете и ще видите как падат орехи. Ако сте под дъб, ще съберете желъди. Луан Старова е прострял под балканските великани своята книга-кърпа и събира първите плодове.

А не сме ли ние, балканвавилонците, от едно семейство? Синовете на една майка не са ли братя?

Луан Старова е македонски писател от албанска националност, професор по френска литература в университета в Скопие, автор на романи, пътеписи, поезия и есеистика. Бил е посланик на Югославия в Тунис, а после и на Република Македония в Испания, Франция и Юнеско. В момента е заместник-председате