Ева, но не от реброто ти

"Умишлено се наех да напиша няколко изречения за стихосбирката на Евелина Митрева, след като читателят е затворил и последната страница. Предговорите понякога подлъгват. Насочват вниманието в нещо, което може да не ги оправдае. Думите на Евелина трябва да бъдат прочетени насаме, непредубедено, за да бъдат преосмислени и да легнат на точното си място в съзнанието или подсъзнанието на този, който е отворил сетивата си за тях. Дали ще ви хареса Злата Вещица, дали ще се съгласите с авторката, че в морето на живота всеки е кормчия на собствената си съдба, че вълните трябва да се преодоляват, когато са високи, а не да се давиш в плиткото, сред калта, която може да е уютна, но ти зацапва стъклото, през което гледаш на света и на себе си, че удобството да живееш в хотел се заплаща с липса на място под слънцето, но любовта е най-тленното и най-безсмъртното нещо в живота ни, стига да я опазиш от скуката и да имаш сили да си тръгнеш навреме, ще решите вие. Евелина Митрева дава своите отговори. Надявам се да се припознаете в тях. Поне в един. Това ще е напълно достатъчно. Защото зад реброто винаги стои сърцето. "
Маргарита Петкова

"Силна и страстна поезия - сладка и горчива като катранен мед. Черни пчели, които са събирали прашец от знания и разочарования са дестилирали право в душите си този мед. Ева Митрева не се шегува. Въпреки че в думите ? понякога има малко хапливост. Но нима и капката, която издълбава камъка не е хаплива? Тя отхапва във всяка милионна от секундата по една въздишка от камъка. Ева Митрева пише за любов и за нейната неосъществимост - та за какво друго може да се пише на тоя свят? Неосъществимост, ще питате, защо неосъществимост? Защото оная любов, за която тя пише, е също като красотата - нещо неуловимо и страховито, чийто тътен чуваме само понякога в подземията на замъка. На душата. Сърцата ни иначе са малки мускули. Но чрез порива към тази любов те стават океани. Завиждам на Ева заради поезията ?, заради страстното ? сърце. Който умее да се вълнува истински - само той е поет. На добър път!"

Калин Терзийски