Древните гърци вярват, че любовта надарява душата с криле... Щом обикне, тя проглежда за истината, припомня си Небето, откъдето е дошла, закопнява за вечната светлина и се научава да лети.

Митът за Федра е един от най-вълнуващите въображението ни разкази, веднъж заради необичайната тема – „любовното отмъщение и съпротивата срещу всевластието на Афродита, и втори път, защото откровено се повдига въпросът: ако любовта не е само страст, но и същност на битието, защо за човека се превръща в изпитание на съдбата? Ако любовта не е нашето спасение, в какво лежи то? Според древния стих: „Да обичаш, значи да виждаш красотата и да не се боиш от светлината й.

„Федра на старогръцки означава блестяща, сияйна. Всички в нейното семейство познават любовта и обичат, но всички те ще бъдат подложени на неподозирана проверка. Способен ли е днешният човек все още на велики чувства, умее ли да обича от все сърце, или крие егоизма зад илюзиите си. Любовта иска от нас да станем по-големи от самите себе си, да въздигнем другия и да разпознаем в него самата необятност на всемира, да се признаем за победени, но щастливи...

Истинската мъдрост, оказва се, е възможна в мига, когато осъзнаем, че истината не спира до разума, а продължава и се ражда като смисъл в сърцето... Пиесата не следва строго древните образци – нито Еврипид, нито Сенека или интерпретацията на Расин от века на Класицизма, а показва Федра като съвременна, силна, осъзната и пронизана от страст жена, която притежава изключително чувство за красота и лично достойнство. Все още обичаме да разказваме стародавни истории не само за да си доставим удоволствие, но и за да открием истината за спасението си поне чрез думи. Защото всеки човек е призован сам да създаде от потока на случайността историята на своя живот и да открие смисъла на своето съществувание.