Стиховете в тази книга на пръв поглед могат и да ви смутят – няма пунктуация, няма главни букви... Привидно това е един от онези досадили ни вече ръкописи, които повече приличат на главоблъсканици и единственото им послание към света и хората в него е "Виж колко съм оригинален и умен!" Но щом започнеш да четеш стиховете на Станислава, се оказва, че не искаш това пътуване да свършва, защото с нея, развълнуван, потегляш на път и ти. И тук е следващата уловка – многото географски названия биха те подвели да погледнеш на книгата като на поетичен бележник от посетени туристически дестинации... ако не знаеш какъв е поводът на тръгването и каква е целта на пътуването:

и

нямаше никъде пътища

само в мен

или

в другите

другаде

някъде

някога

- - - - - - - - - - - -

и ме полази страх

че може пак да се родя

и да не зная пътя към сърцето