"Хоро" е роман, на чието авангардно звучене могат да завидят много от днешните „модерни и „постмодерни писатели.

И се завъртат страшните, най-българските 1923 - 1925 години. Един след друг падат убити политици и iнтелектуалци. И сред тях – депутатът Тодор Страшимиров, брат на Антон Страшимиров. Появява се един от най-кратките и трагични некролози в българския ХХ век: „Убиха и брата ми Тодора. Бог да пази България".

Това е обстановката, в която е написан романът „Хоро. Написан, издаден и моментално забранен. Защо се преиздава именно „Хоро, защо днес? Защото и днес обществото ни е трагично разделено. Разделени са народ и власт, разделени са народ и интелигенция, самият народ не е единен нито в оценките си за миналото, нито в оценките си за настоящето.

Ето затова сега се преиздава „Хоро. За да не достигне днешното ни разделение до момента, в който „злобата ще бъде истинският двигател на човешките отношения.
Дошло е времето да прочетем отново това време; да прочетем отново „Хоро. И да влезем в голямата история и голямата литература.

Няма да ви пожелавам приятно четене. Пожелавам ви мислене. "
Из послеслова на Роберт Леви-редактор