Състояние: Отлично
Забележка: Нова, подходяща за подарък.
Подзаглавие: В българската поезия през втората половина на 20. век и началото на 21. век
Издателство: Захарий Стоянов
Град на издаване: София
Художник: Пламен Трампов
Наличност: dropshipping
Корици: Твърди

"Понякога се случват и чудеса. Във време на безвремие, в което живеем, когато и България, и светът са разпънати на кръст, Иван Гранитски е построил нов дом на българската поезия. Монументален труд, планина от образи и идеи, солидни анализи и чиста наслада от поезията. Въоръжен с перото както Дон Кихот с копието си, и както Санчо с острия си език, Гранитски удря до премала с граничния си чук историята, загърнала в гънките на времето имената на много от българските поетични таланти, някои от които почти непознати на днешните поколения.

Четейки този критически епос, човек може да се изкуши и да си спомни за митичните усилия на Русо и Волтер, на Дидро и Д'Аламбер да съберат в едно човешкото познание на времето, когато се захващат с Енциклопедията си преди близо 250 години. Сизифовският труд на Иван Гранитски да обхване почти необхватното - десетки талантливи български поети и творчеството им през последните 60 - 70 години е нещо като "паметник неръкотворен", по думите на гениалния Пушкин. Но не собствен, а паметник на няколко генерации даровити българи, един вид поколенчески поклон пред колективния им талант.

Панко Анчев казва много мъдри думи в послеслова на книгата за нейната литературоведческа стойност. Освен, че слага "край на мъртвото време в българсктото литературознание" този труд на на "неуморимия Иван", както го наричат приятелите му помежду си, е артистичен "инвентар на българския поетичен талант" от седем десетилетия насам и историческо-литерату