Седемдесетте години на миналия век, Румъния. Едно петгодишно момче разказва за живота си в многоезичната и етнически разнородна среда на Трансилвания, сред своите роднини и съседи, които говорят румънски, немски и унгарски, както и саския и олтенския диалект, често споменават Другаря, с недоверие гледат казионната телевизия и с надежда слушат радио Свободна Европа. Момчето разказва на своя детски, наивен, все още недонаучен език, често тълкува разговорите на възрастните доста превратно или превежда буквално и смехотворно от един на друг език. Всичко тук е, както се изразява то, „по-много-начини – и езиците, и празненствата, и игрите, детските и на възрастните. „Игра за всяка възраст е роман за играта на историята с човешките съдби през погледа на дете и през участта на едно семейство. С лекота и ирония Клаудиу М. Флориан представя драматизма на политическите, историческите и социалните проблеми на румънското общество от едно не толкова далечно време.