Историята на Микс, Макс и Мекс

Премеждията на един сляп котарак и на мишока, който го научи да гледа.

От автора на "Историята на една чайка и на котарака, който я научи да лети" - Луис Сепулведа.
Луис Сепулведа е чилийски писател, режисьор, журналист и политически активист, роден на 4 октомври 1949 г. в град Овале, Чили. Автор е на романа "Старецът, който четеше любовни романи", написан в стила на магическия реализъм - шедьовър, преведен на 46 езика и продаден в повече от 10 милиона екземпляра.

Сепулведа е бил в охраната на президента Салвадор Алиенде до държавния преврат на 11 септември 1973 г. След налагане на диктатурата на генерал Пиночет Лиус, Сепулведа е арестуван, осъден на 28 години затвор и хвърлен зад решетките в каторгата за политически затворници в град Темуко. Благодарение на кампания в световен мащаб, организирана от "Амнести интернешънъл", през 1977 г. Сепулведа е освободен. Той заминава в изгнание, обикаля Латинска Америка, след това се включва в сандинистките отряди (бригадата "Симон Боливар"), които се бореха срещу диктатурата на Анастасио Сомоса, и остава в тях до извоюването на победата през 1979 г. От 1982 г. се установява в Германия, където известно време работи като шофьор на тежкотоварни камиони по маршрута Хамбург-Истанбул. Впоследствие седмичното списание Шпигел го ангажира като военен кореспондент, за да отразява войната в Ангола. В Африка, Сепулведа остава доста години и описва кубинската интервенция, а също разгромяването на елитните войскови части на Южноафриканската република. Поражението на тези войски трябваше да спомогне за падането на расисткия режим на Апартейда. Понастоящем Луис Сепулведа живее в Испания.
Неговите творби вдъхват живот на незабравими образи и имат свойството да забавляват читатели от всички възрасти!

"Винаги съм обичал котките. Обичам всички животни, но към котките имам специално отношение. Преди много години се запознах с един китайски астролог и макар че не вярвам на хората, които предсказват бъдещето, защото знам, че всеки човек е отговорен сам за съдбата си и всяка съдба е пълна с изненади, приех да ми направи звезден хороскоп. След като ме попита къде, кога и в колко часа съм роден, той начерта странна карта, цялата с тайнствени символи и изчисления, мисли дълго и накрая каза: "Някога, в един минал живот, ти си бил котка, и то много щастлива котка, защото си бил любимият котарак на един мандарин".

Признавам, останах много поласкан от вестта, че си имам далечен, страшно далечен китайски прапрадядо, при това любима котка на мандарин. Астрологът ми подари три малки бронзови котки, и трите дебели, всяка от тях с дупчица на гърба. "Никога да не остават без храна", наблегна той и даде да се разбере, че срещата му с мене е приключила.
Изпълних каквото ми каза, изпълнявам го и до днес. От време на време слагам в тези дупки по мъничко котешка храна, по една малка гранулка, и обичам да си мисля, че така поддържам чудесната си връзка с котките. "