Ако Дикенс е Темза, Толстой - Волга, Фокнър - Мисисипи, аз съм Провадийската река. Тя влачи своето самочувствие към морето с ясното съзнание, че то, морето, не разчита на нея. И ако понякога надхвърля бреговете си, никой не се страхува, защото знае, че това е другата страна на комплекса й... Но тя си тече. Отразила в себе си облаци и звезди, мостове и влакове, дървета и птици... Покрай нея лежат плешивите глави на крайречните камъни, дълбоко замислени за съдбата й. И преди всичко - става ли от нея язовир или не става. Но тя си тече. Една съвсем обикновена река. Река, която можете да газите, но не можете да я прескочите...

Димитър Стойчев