Състояние: Отлично
Забележка: Нова, подходяща за подарък.
Издателство: Либра Скорп
Град на издаване: София
Наличност: dropshipping
Ширина (мм): 130
Височина (мм): 215
Корици: Меки

Подобно превъплъщение като че ли предполага непригодност към земните предели, точно както се случва в знаменитата Андерсенова приказка с нежното морско създание. И я обрича на Завръщане в прастихията на водите, извечните, бездънните, трагичните, яворовските бездни… Като че ли самият ѝ жизнен път е заключен между стихотворението Морето (на деветгодишната поетеса) и Ела сега – последното ѝ, отново морско стихотворение, събрани в стихосбирката с емблематичното заглавие Аз и морето, съставена от Георги Константинов след смъртта ѝ…

Чувството за неприспособимост към земното съществование е пронизвало дълбоко светоусещането на бургаската поетеса, въпреки неизменната ѝ външна веселост. Под неудържимата виталност на детето, като в черна мида, се е стаявала тъжната душа на страдащия, разбунтуван човек. Затова свидетелства дневников запис на Петя в годината, когато така внезапно посяга на живота си: Не искам да живея в заслепение… Всичко е така опорочено, някъде отвътре, от дълбокото на живота, лъха нещо гнило. Но искам да вярвам, че има и достойни хора, хора чисти и необикновени. Ако има, то те са нещастници. Григор Ленков беше такъв, бог да го прости. Защо не оцеля? (7.09. 1979 година).

Симптоматичен факт е, че тя му посвещава и свои детински стихове след срещата им през 1973-та и втори път – На доктор Ленков през 1974 година. Дали Петя Дубарова не е била привлечена и от ранимостта на поетическото битие в лицето на своя редактор? Дали неговата смърт (мислена за самоубийство, макар истината да е друга?) не е предзадала модела и на нейното непримиримо спрямо житейската проза поведение, не е била един урок по умиране?

Какво означават предсмъртните ѝ, печални слова – измамена младост и тайна? Българският гений на завистта ли я уби? Дисциплинарното препъване на едно педагогическо наказание по време на полет ли? Възрастовата криза на превръщането ѝ от дете в жена? Или всички заедно? Един дяволски коктейл на социума, който тънкото момиче с коси на сирена трябва да изпие в бара на живота, тъй различен от сладкарница Космос на бургаските ѝ празнични разходки…

Почеркът на Петя Дубарова е блестящо определен от Минко Бенчев като: ясен, стремителен, нежно-палав и по моцартовски среброструен. Едно съчетание между таланта на вундеркинд и морската вечност… Морската стихотворка наистина е права дръзко да обявява върху тетрадките си – Аз съм Волфганг Амадеус Моцарт!, колкото и това да смущава най-близките ѝ…

СЪДЪРЖАНИЕ:

Там някъде в облаци
Поезия

С дъжда
Лунапарк
На един поет
Поете, многогърб като камила
Поет
Поезия
Невинна като детско своеволие
Тайна
Аз и морето

Морето I
Морето II
Сливане
До утрото
Благородството
Аз и морето
Една солена дупка като кратер
Убийство
Мои часове
Морето се боричка като коте
Ела сега
Нощ над града
На лятото обрекла се

Лятото изтече като пееща вода
Ноемврийски дни
Докосва ме сънят
Есенна вечер
Нощ
Да си горещ и снежен
Красивото на пъстрия ни смях

Сбогом, лято
Във клас изгасва тока
Изгонени от час
Зимна ваканция
Понеделник
Събота
Екскурзия
И светла, и истинна

Обич
Водно конче
Разсъмване
Капките са тежки като есенни смокини
Радостта като сълза
След сянката
Ден
Нестинарка
Влак
Лъжата
Моят ад
На Ботев
Безсмъртие
Зимна вечер
Ето ме днес съвършено разлистена

Улица
В сета, богат като аквариум
Настроение
Момчета
Ела, ела, да идем в Санта Крус
Посвещение
Пролет
Заключваха ме
Часовник
На петнайсетгодишните
Ето ме днес съвършено разлистена
Тъмни улици мрачно снагите си вият
Със глезени крехки
Да не позволя да ме досегнат

Слънчев полет
Щастие
Мисли в час
Нестоплян
Изповед
Настроение
Утро
Треперя ли
Отиде си лунапарка
Недосегната
Под мене като грохнал мършав кон
Измамена младост
И аз ще бъда вечно жива

Да съм слънчево момиче
Доброта
Удавени звезди в морето плуват
На моята китара
Сън
Желание