Пиеса

"Онова, което показваме, е възможно само на сцената. Играе се как по друг начин би могло да протече. Значи не биографията на г-н Кюрман, която е "банална", а неговото отношение към факта, че с времето човек неизбежно има една (и само една) биография, е тема на пиесата. Бях я замислил като комедия. Това, че някой трябва да умре, не противоречи на комедията; иначе изобщо нямаше да има нито една комедия с хора. Тъкмо от съзнанието, че умираме, изниква въпросът, дали не е била възможна и някаква друга биография. Театърът позволява онова, което реалността не позволява: да се повтаря, да се репетира, да се променя... "