Състояние: Много добро
Забележка: Почти отлична.
Издателство: Колибри
Град на издаване: София
Преводач: от английски Здравка Евтимова
Наличност: singular
Дебелина (мм): 25
Корици: Меки

"Какво обичах" е третият роман на изключително нашумялата през последните години американска авторка Сири Хуствет, наричана от литературната критика "най-изтънчената и привлекателна писателка на Америка". Хуствет е с норвежко потекло, но е родена през 1955 г. в щата Минесота. Тя е съпруга на големия съвременен американски писател Пол Остър. "Какво обичах" е историята на двама мъже, преразказана от изкуствоведа Лио Херцбърг: на самия Лио и на неговия близък приятел Бил Уехслър. През 1975 г. изкуствоведът Лио открива в малка галерия изумителна картина от неизвестен художник. Той купува творбата, изнамира автора й - Бил Уехслър - и така започва едно голямо приятелство. Тази история се развива в продължение на двайсет и пет години в парниковата атмосфера на нюйоркския артистичен свят. Техните женитби, съпруги, съдбите на техните деца, които странно се преплитат, перипетиите, през които преминават - всичко това е представено на фона на парада от идеи, социални взаимоотношения, еротизъм, хистерия и търсене на собственото "аз". А през цялото време Сири Хуствет се опитва да отговори на завладелия съзнанието й въпрос: "Как сме се превърнали в това, което сме? "

"Самото великолепие... "Какво обичах" е от редките книги, чиито страници сякаш сами се обръщат. Написана е сериозно, но остроумно, интелектуално, но достъпно, от широко скроен морално ангажиран талант. " - в. "Ню Йорк Таймс"

"Нито един излишен образ, нито едно излишно изречение при създаването на един роман, който гъмжи от идеи и дълбоки чувства... Романът на Хуствет е изумително произведение на художественото слово, което не подлежи на категоризация" - в. "Лос Анджелис Таймс"

"Забележително постижение дори за прозата на Сири Хуствет, което с чутовното отношение едновременно към тънкия нюанс и сложните взаимоотношения ни доказва, че приятелството е могъща изява на интелигентността. Последните страници на тази книга карат читателя да проумее толкова много, че тъгата се превръща в радост. " - в. Вашингтон пост"