През последните 10-20 години в здравната сфера набират сила два противоположни процеса.

От една страна, бурно нараства интересът към естествени, немедикаментозни средства и методи на лечение. И ще продължи да нараства, въпреки квалификациите, които му се дават – защото е следствие на неудовлетвореност от конвенционалната терапия, а не на невежество.

От друга страна, има тенденция към капсуловане на медицинската практика (според мен дирижирано), при което лекарите се демотивират да вземат самостоятелни решения и да търсят извън наложените рамки. Нещо повече, практиката абдикира от цели медицински направления. Последните едно-две поколения лекари са приучени да се доверяват единствено на фармацевтичните средства.

Зараждащият се конфликт няма как да бъде спрян само с призиви като общите насоки на Световната здравна организация да се ограничи употребата на антибиотици или с дебати около полипрагмазията. Нужни са нови практически решения и голяма част от тях всъщност са дадени от медицинската наука – бегло са упоменати дори в учебниците, събират прах в папките с резултати от изследвания или просто са „заметени под килима. Именно те са обект на внимание в настоящата книга.

Д-р Атанас Михайлов