Състояние: Отлично
Забележка: Нова, нечетена книга.
Издателство: Ентусиаст
Град на издаване: София
Наличност: singular
Корици: Меки

"Ако изкрещя насред някоя метростанция, когато навън се изливат най-многолюдните тълпи, или пък по време на празнично събиране, с високоговорител в ръка - то виковете ми пак не биха стигнали до тъпанчетата на повече от няколко души в цялата многомилионна Световна държава, а и от тях биха отскочили обратно като празен шум. Аз съм винтче в машината. Същество, на което са отнели живота... И все пак: точно сега знам, че това не е вярно. Разбира се, калокаинът ми дава безразсъдна надежда - всичко става лесно, ясно и спокойно. Все пак съм жив - въпреки всичко, което са ми отнели - и сега знам, че това, което съм, ще поеме нанякъде. Виждал съм властта на смъртта да се разпростира над света във все по-широки кръгове, но няма ли и властта на живота своите кръгове, макар да не съм успял да ги различа?
Да, да, знам, това е от действието на калокаина, но не може ли все пак да е вярно? "

"Калокаин" е класическа антиутопия - удивително приличаща на романа "1984" на Джордж Оруел, но написана осем години по-рано.

Карин Бойе е шведска писателка, поетеса, прозаик, критик, есеист, една от най-ярките представителки на "новата вълна" в шведската поезия, родена на 26 октомври 1900 г. в Гьотеборг.
Автор е на стихосбирките "Облаци" (1922), "Скрита земя" (1924), "Сърца" (1927) и "За дървото" (1935), на посмъртна книга със стихове "Седемте смъртни гряха" (1941), както и на романите "Криза", "Астарта", "Твърде малко" и романа-антиутопия "Калокаин" (1940).
Самоубива се на 24 април 1941 г. в Алингсос, Германия.