През 2021 се навършват 250 години от рождението на сър Уолтър Скот, един от безспорните първомайстори на жанра исторически роман. Сред шедьоврите на шотландския писател е „Кенилуърт – романът носи името на прочутия замък, подарен от кралица Елизабет на нейния любимец граф Лестър. Опиянен от възможността да стане крал, Лестър е готов да пожертва истинското в името на фалшивото, с обичайните за такива решения съкрушителни последици.

Очарователен и изтънчен, граф Лестър е един от най-видните и тачени придворни на Елизабет. Единствената сянка върху името му хвърля враждата между него и лорд Съсекс, продиктувана от съперничеството им за благоволението на кралицата. Двамата са най-силните мъже в една държава, управлявана от жена. Самата Елизабет демонстрира неприкрита привързаност към Лестър и той като че ли е единственият, който би могъл да стане неин съпруг. Но за това има една съществена пречка.

Лестър е вече женен за красавицата Ейми Робсарт, дъщеря на благороден рицар от Девъншър. Той все още пази брака си в тайна, изчаквайки удобен момент, за да съобщи новината на целия двор. Ричард Варни, дясната ръка на графа, който вижда в неговото издигане възможност за собствено облагодетелстване, започва да убеждава Лестър, че има реални шансове да стане крал. Междувременно храбрият благородник Едмънд Тресилиън, бивш годеник на Ейми, се опитва да я открие и да я върне у дома.

Около невинната Ейми, влюбена безрезервно в своя съпруг, се заплита паяжина от интриги и лъжи, борби за власт и суеверия. А кулминацията на тази драматична история ще настъпи по време на пищните празненства в замъка Кенилуърт. Именно тук Лестър ще посрещне своята кралица.

Уолтър Скот използва достоверно историческите факти, за да представи една вълнуваща история, съизмерима с Шекспирова трагедия, с неочаквани обрати и ярки герои, въвлечени в една безкомпромисна борба. „Кенилуърт излиза през 1821 г. и моментално жъне успех сред читатели и критици. Отзвукът е голям в цяла Европа. Повлиян от романа, Виктор Юго пише пиесата в пет действия „Ейми Робсарт, поставена в Париж през 1828 г.

Макар да не е централен, образът на Елизабет оставя своя отпечатък в съзнанието на читателите и е сред най-големите постижения на Скот в „Кенилуърт. Той описва съвсем реалистично терзанията и чувствата на една силна жена, която съзнава своята роля на предводител и пазител на Англия, а паралелно с това има своите типично женски слабости. Но пък е достойна наследница на Тюдорите, а гневните й изблици категорично доказват, че е наследила буйната кръв на своя баща Хенри VIII.