През февруари 1945 г. , по време на Втората световна война, мирният град Дрезден е изравнен със земята и дава 135 хиляди цивилни жертви. Тези реални събития са представени от Кърт Вонегът в невъзможен разказ по единствения подходящ начин - чрез шизофренията на собствените му преживявания.

Героят му Били Пилгрим се откача от времето и ни повежда в колаж от разпокъсани събития, обрисувани с кратката наситеност на поезията. В неясното бълнуване на травмираното си съзнание той прескача в различни моменти от живота си, умирайки десетки пъти и завръщайки се обратно към живота в опит да разбере непонятната лудост на света.

В своя най-популярен и знаков роман Кланица пет Вонегът обрисува история без злодеи и без герои с абсурдния си и неподражаем стил, в който сълзите от смях преливат в болка. Защото войните не се водят от мъже, а от недорасли юноши, отправили се на кръстоносния поход на децата. Те често влизат в задължителен танц със смъртта, от който никога не излизат. Така е то.