Състояние: Отлично
Забележка: Нова, неизползван екземпляр.
Подзаглавие: Изповедта на един поет
Издателство: Кибеа
Град на издаване: София
Наличност: dropshipping
Ширина (мм): 140
Височина (мм): 200
Корици: Твърди

"Книга на безпокойствието" от Фернанду Песоа е грандиозен сборник от прозрения, размисли, импресии, видения и лирични описания - интимен дневник и роман-изповед.

Публикувана изцяло едва през 1982 г. , тази мащабна прозаична творба е на висотата на най-добрата поезия на Песоа. Въпреки непълнотата на повечето текстове, много от тях само чернови или нахвърляни записки, това е произведение с майсторско владеене на прозата и художествения стил, с творческа оригиналност, силна образност и въздействие, дълбоко болезнен замисъл, мощно въображение и точно описание - шедьовър на световната литература от първата половина на XX век.

Песоа работи върху книгата през почти целия си творчески живот, поне от 1912 - 1913 г. до 1934 година. Воден от постоянната си природна склонност към деперсонализация, той приписва авторството ѝ на своя полухетероним Бернарду Суареш. За него Песоа казва в едно писмо: "Личността на Бернарду Суареш не се различава от моята, но е орязана. Това съм аз без разсъдъка и емоционалността".

Макар да няма коренно разграничаване, Суареш все пак е едно друго аз на Песоа, "един свойски чужд образ". Това е един Фернанду Песоа, но със знак минус, който страда от раните на декадентството и ги лекува със сънища наяве, с мечтание, с бягство от действието и живота и стоически скептицизъм, с който се гордее. "Книга на безпокойствието" е книга за анти-живота на Бернарду Суареш и за "истинския" живот на Фернанду Песоа, ако животът му можеше да бъде такъв, какъвто го вижда в своите блянове.

В прекрасната си студия Георг Рудолф Линд определя "Книга на безпокойството" като молитвеник на декадентството. А декадентството поражда безпокойство, защото е недоволство от съществуващата действителност. В този свят поетът изпитва силно чувство на отчуждение и за него книгата битието тук и сега означава предимно безпокойство, което може да се преодолее само с мечтание и сънуване наяве. Всъщност, ако се следва първоначалният замисъл на Фернанду Песоа, могат да се разграничат две части или две "Книги на безпокойството".

Като първа част е публикувана "Книга на безпокойството", приписана на Бернарду Суареш - това са по-късните текстове, създавани през 1929 - 1935 година, по-близки до зрелия Фернанду Песоа и до неговия оформен вече план за книгата. Именно тази книга Песоа е оповестил сред приятелите си, от нея приживе е публикувал различни откъси и към нея е искал да адаптира по-ранните текстове. Във втората част е поместена "Книга на безпокойството" на самия Фернанду Песоа - тук са текстовете от първата фаза, 1913 - 1920 г. , които е трябвало да бъдат редактирани и адаптирани към стила на Бернарду Суареш.

Във втората част съществуват два вида текстове - озаглавени, донякъде самостоятелни литературни творби, обикновено написани като поезия в проза, и мемоарно-изповедни страници, в които Фернанду Песоа вече очертава бъдещата "Книга на безпокойството" от Бернарду Суареш, макар според декадентско-символис