Състояние: Много добро
Забележка: Много добро.
Издателство: Захарий Стоянов
Град на издаване: София
Наличност: singular
Корици: Меки

Аз съм най-добрият приятел на човека. С него съм далеч преди коня, виното и хляба. За сравнение: той познава вкуса на превъзнасяните от Библията маслини едва от осем хилядолетия. Своя избор направих преди 15 000 години. Имах интуицията да позная в човека най-перспективния бозайник. Не човекът избра мен - аз го избрах. Никога, нито за миг не съм се усъмнявал в правилността на съдбоносната стъпка.
Аз съм единственото истинско нещо в живота на човека...
Само аз мога да запазя у човека детското любвеобилие до дълбока старост. Хамстерът, папагалът, рибката от аквариума не са в състояние да му дадат това.
На мен ми е тъжно, болно и страшно да гледам как най-добрият ми приятел не напредва, а се връща назад, вървейки гърбом. Разчовечава се човекът, но аз не мога да не го обичам.
Ако генното инженерство произведе куче, което мрази стопанина си така, както само човек може да мрази човек, това е краят.