И си играем

на стъклени топчета,

прокопаваме тунели в земята,

пръстта е ледена.

Студено е

да играеш навън,

да играеш фигура,

да побутваш топчета,

толкова малки,

тежат тонове.

Аз съм направен от смола,

а другите са стъклени.

Старицата с бесните кучета

ходи бавно по тротоара.

Минават хора в костюми.

Бесните кучета стискат челюсти.

Не лаят.

Бесните кучета мълчат.

Въздухът свисти:

някой ще пострада!

Не минават майки с бебешки колички.

Старицата не се усмихва.

Въздухът продължи своя монолог:

някой ще пострада!

Като песен.

Като плач.

Като вик.

Кучетата мълчат.

Притискат езици.

Зъбите им танцуват.

Из въздуха се носи:

някой ще пострада!

Но още е рано.