„Ироничен, мнимо несериозен, сладкодумният Христо Карастоянов разказва зловещи истории, сътворяващи се в едно, инак погледнато, идилично градче: гарнизонният духов оркестър си свири в градската градина, а зад тезгяха в сумрачната и миризлива аптека наднича младо момиче. Другото е барут, кръвнина и... гилотини!

Рашко Сугарев в книжка 6 на списание „Пламък, 1985 година „Любов и тайна измяна, безсмислено предизвикателство към смъртта, антимонархически и промонархически пристрастия се преплитат в напрегнатата и интересна фабула на повестта. Опрян на основното проучване на епохата, авторът пресъздава документалната автентичност с един непринуден разговорен стил, благодарение на който читателят съпреживява събитията.

Христиана Василева, вестник „АБВ, 4 август 1987 „„Кукувича прежда, чието действие се разиграва през 20-те години, но се появява също и Джон Ленън, напомня за „Бесове на Достоевски: с анархисти и атентати, с кинотеатри и цепелини и с един синтез между повествувателните техники на модерната литература и балканското разказваческо изкуство. Арена на събитията е българската провинция: в столицата животът само се симулира, а в провинцията се изстрадва.

„Анархисти & цепелини на Балканите, Berliner Zeitumg, Nummer 16-19, 20. Januar 2013