Обхващащ огромен времеви период, романът на Митко Маджунков „Кулата на хълма представя търсенето на безсмъртието като функция на пространството. Хълмът е алюзия на Балканите, застинали в своето съществуване извън времето и пространството на останалия свят, наречен алегорично и може би съвсем справедливо „Леден.

Проследявайки различни случки от живота на героите си: Лазар, Аврам, Малкия Ордан, Жълтия Лесо, стареца Леонида…, авторът постига на практика въздействащо изображение на доброто и злото, на красивото и грозното, на извисяващото и низкото в човешкото общество. Внушенията му се асимилират дълго, носейки читателска наслада страница след страница и най-вече – след прочитането на цялата книга.