Романът е история за пътуване до същността на нещата, за духовния живот на една затворена държава и за проникване във вътрешния свят на индивида. Момиче от Финландия, живяло и следвало в Москва и отчаяно искащо да види древни скални рисунки в Улан Батор, споделя едно купе в Транссибирския експрес заедно с четиридесетгодишен мъж. Момичето мълчи, мъжът говори. Речта е шумна и безцеремонна: покълва от тежък жизнен опит и варварски мироглед. Мъжът е израснал на улицата, убиец, пребивавал в лагерите за криминално проявени, а сега на път за голяма строителна площадка. Момичето е негова пленница, от купето излизане няма, всичко трябва да се изслуша и види, твърде скоро ще бъде и преживяно по спирките.

Пътуването е кошмар и същевременно противно-красива история за израстване. Подправките й са силни. Роса Ликсом притежава майсторската дарба да описва миризми, вкусове, звуци, речеви отрязъци, предмети, храни, напитки и дрехи.

-----------------

Роса Ликсом (1958) е сред водещите автори на Финландия. Учила е антропология и социални науки в университетите в Хелзинки, Копенхаген и Москва. С дебютния си роман Yhden y?n pys?kki (1985) печели наградата „Й. Х. Ерко, а през 2011 г. , с „Купе № 6 - „Финландия, най-престижната литературна награда в родината си.

Романът е номиниран за Наградата на Северния съвет, както и за най-голямата италианска награда - „Стрега" (2014), когато Роса Ликсом е финалист заедно с Георги Господинов („Физика на тъгата) и испанеца Маркос Хиралт Торенте („Време за живот), победител в надпреварата за тази награда.