След Граница Капка Касабова продължава своята Балканска четирилогия с Към езерото – книга за Охридското и Преспанското езеро, за видимите и невидимите граници, за семейната памет и за земите, в които личната съдба не може да бъде отделена от голямата история.

Езерата Охрид и Преспа са сред най-древните в Европа. Свързани от подземни води, но разделени от политически граници, те се намират в планинския триъгълник между Северна Македония, Албания и Гърция – район на стари пътища, църкви, миграции, империи, войни, вери и езици. Към тези езера Касабова се завръща, за да потърси мястото, откъдето произхожда майчиният ѝ род, но пътуването бързо надхвърля семейната история.

По вода и суша тя събира историите на хора, чийто живот е оформен от езерата: рибари, монаси, лечители, пазачи, поети, наследници на изгнание, война и мълчание. В техните разкази се преплитат лични травми, политическо насилие, местни легенди, древни вярвания и всекидневната устойчивост на онези, които живеят в гранични земи.

Към езерото е пътуване към един от най-красивите и наранени райони на Балканите, но и книга за начина, по който мястото живее в човека. Касабова пише с изключителна чувствителност към природата, езика и паметта, превръщайки географията в морално и емоционално преживяване. Това е разказ за разделението и свързаността, за наследената болка и възможното помирение, за тъмните води на историята и светлината, която продължава да се отразява в тях.