"Уважаеми читателю,
мисля си, че животът вече е прекалено преситен с виртуалност. Според мен разказването - независимо от формата и жанра - е като добрата проповед в черквата. Ако е затрогващ този разказ, (а аз съм неспасяем романтик) ако хората имат нужда от него и някак си се пречистват, след като го прочетат, то тогава от него има смисъл. Колкото до книгата – това е опит за снимка на нравите в България през 80-те години, в края на чезнещия вече социализъм, но, за жалост не и на неговия манталитет. Той е в нас и до днес, затова си мисля, че никога не е късно да се прочете „Късен сецесион. Приятна разходка из онова гротескното време, когато хората страдаха, обичаха и се радваха не по-малко от днес!"

Емил Андреев