Състояние: Отлично
Забележка: Подпис на бивш притежател.
Издателство: Хулите
Град на издаване: София
Наличност: singular
Корици: Меки

Следговор
След хубава поезия е лесно да се говори, скъпи читателю. Затова си избрах това място за моите думички. И ти - и аз вече сме излезли от лабиринта за птици. За теб не знам - но на мен ми се остава още. При некрещящата поезия на Диана Юсколова. Тихо и уютно е в тази книга - нещо, което аз явно не го мога - затова и толкова му се наслаждавам - и като редактор, и най-вече като читател. Помълчах си с тази книга. И пак ще си помълча - в нейния свят. Радвам се, че не успях да го повредя (Защото редакторите са опасно, но неизбежно явление). Но най-вече се радвам, че Диана преодоля собствените си съмнения (талантливите хора се съмняват до последно във възможностите си, наблюдавам с нескрито удоволствие) и тук влязоха стихотворения, които тя с лека ръка щеше - ако не да хвърли - да отложи за... един друг път. Повече от приятно е да се работи с такъв човек -който не тропа за всяка свидна дума и битката е кое още да влезе, а не кое да изхърли редакторът. Споделям ти тази "кухня", защото все повече подозирам в толерантност пишещия човек. И да има опревержения - Диана не е сред тях. В следговора не се налага да се обяснява "какво е искал да каже авторът" - защото вече го е казал - със собствен почерк, характер и онази тънка ирония, която ме подкупи още при първия прочит.
Следговорът е, за да те подкупя, читателю - да я разлистиш пак. Когато си в собствения си лабиринт, но ти трябва смелостта на птицата.
Камелия Кондова