Лагерът на леките жени

Лагер за принудителен труд в Словакия от началото на 50-те години. „Лагерният колектив се състои от 753 политически престъпници, 132 асоциални типове, 53 бивши проститутки, 58 члена на Съвета за национална сигурност, 2 коня и 16 стражарски кучета. Сред тази гмеж изпъкват милата и простодушна до глупост Ерничка – който си спомня „Един ден на Иван Денисович, би разпознал в нея двойничка по дух на съветския лагерист; Манда, проститутката, която има нещо не само долу, но и горе; Рия Амала, масажистка и любителка на конете от всяка гледна точка; културпросветникът Томич, който нарича леките жени „другарки проститутки; лекарят Зигмунд, обявил, че не понася „насилственото побратимяване на милионите – който си спомня Остап Бендер, охотно би вложил в устата му тази реплика; а пък който си спомня „реалния социализъм, ще оцени и окачените по стените портрети на „четиримата свети мъже, и лозунга „По-бързо, по-добре и по-евтино от капиталистите ще проведем мирната жътва!. Дотук с приликите.

„Лагерът на леките жени е еротично-политическа пародийна гротеска, в която леките жени, обречени на „историческа ликвидация, се опитват да оцелеят в абсурдната лагерна атмосфера, където ги превъзпитават по Оруеловия модел за социално инженерство. Антон Балаж говори за тях с цялата си симпатия и с добре дозирана ирония описва както техните опити да запазят достойнството си, така и тези на „противниковия лагер да направи от тях „истински гражданки. Опитите са неуспешни. Затова пък романът майсторски пресъздава трагикомизма на една репресивна институция, останала (да се надяваме) в миналото. По книгата е заснет филм през 1997 г. с режисьор Лако Халама.

----------------

Словашкият писател Антон Балаж е роден през 1943 година, автор е на повече от 20 прозаични книги и десетина радио и телевизионни пиеси. Известен е предимно като майстор на романи, в които доминират обществено-политичес