Емилиян Станев (1907–1979) е роден във Велико Търново. Учи отначало в родния си град, а после в Елена, където завършва гимназия. Следва за кратко в Художествената академия, а след това в Свободния университет в София. Той е известен като един от най-запалените ловци сред българските писатели и познава отблизо своите „диви герои. Автор е на най-хубавите български детски книги за живата природа: „През води и гори (1943), „Лакомото мече (1944), „Повест за една гора (1948), „Чернишка (1950).

„Моята главна цел – пише Емилиян Станев, – е да възхитя малкия читател и да обогатя неговите асоциации. По този начин се опитвам да представя на децата природата и животните, без да изменям основната същност на явленията и характерните особености на животните. Аз не им казвам кое животно е добро и кое зло – децата сами ще решат това по-добре от мен.