Лицето на врага

Твърдината би трябвало да е земя на благоденствие и ред. Деветте ѝ административни кръга от столетия държат помежду си фиктивни граници, а хора и стоки циркулират свободно. Сред децата на Твърдината се раждат две групи със специфични дарби – едните имат съзидателна мощ, а другите деструктивна енергия. Първите стават предводители и управници на областите, на времето, на целия цикъл живот/смърт. Наричат ги жѝвци.

Вторите влизат във военни школи. Обикновено не се докосват, а се нападат чрез енергиен поток от разстояние, като насочват дланите си към жертвата. С енергията си могат да отхвърлят хората назад, да ги събарят, да им нанасят рани, да разкъсват телата им. В знак, че идват с мир, те вдигат ръка с длан, обърната към тях. Опасна секта набира сила и осемнайсет години преди настоящия момент извършва нечуван преврат.

Воините са на път да спечелят, но любовницата и дясна ръка на техния предводител Чубрин от Кубра ги предава, като го покосява и разкрива предстоящите атаки. Името ѝ е Надара от Злата. Войната, смятана за приключена, е възобновена и тя е свикана в редиците на предишните си неприятели. И се отприщва свят на въображението, както и на водещите събитията емоции. Свръхсили, свръхумения, но любов, омраза, страдание и радост не са отвлечено понятие.