Състояние: Много добро
Забележка: Минимални следи от навлажняване. Вътре е запазена.
Издателство: Симелпрес
Град на издаване: София
Наличност: singular
Корици: Твърди

"Понякога грея, понякога съм бяла луна. Българка съм! И се гордея с това. Във вените ми пиринска кръв се разлива, но сърцето ми в ритъмa на морето пулсира. Аз съм Елена и на никого друг не приличам".

Авторката отваря личното си пространство, за да допусне аудиторията до най-съкровените кътчета на сърцето си. Според нея, личното пространство понякога е щит, който ни помага да съхраним самоличността си, но и щит, който може да ранява и отчуждава.

Едно от първоначалните стихотворения, което играе ролята на предговор, започва точно така: "Добре дошли. Вратата е отворена, след нея 77 стъпала, които стръмното катерят към храма съкровен на моята душа".

"Душата" на стихосбирката се побира в 77 стихотворения:

"Цифрата 77 - 7 е философското число, пък повторението някак ми звучи като ритмика. В нея са само стихове, писани в периода 2015-2017 година и организирани около точно определена емоция - любов, разбира се".

По-осъзнато пиша от тийнейджърска възраст, но винаги съм съчинявала, спомня си Елена Симеонова - Ел Сим. Това е периодът, в който тя е открила културата да пишеш. Човек би могъл да открие навсякъде творческото зрънце, дори в сухата политология, убедена е преподавателката:

"Със студентите, когато работим уж на сухи теми, обичам да давам задачи, които са свързани с творчески елемент. Защото, когато се опитваме да разчупим рамките и да подходим по-творчески към нещата, ние всъщност успяваме да видим неща и ракурси, които в друга ситуация не бихме могли да открием".