„Все още много Ерос, все още съвсем малко Танатос. Ту плътен и материален щрих, ту екстатичен възклик на душата. Поезия на удивлението от света. Илиян Любомиров. С хищната наблюдателност на поетичния талант. С дарбата да улови мига, да трансформира реалността в метафора, да превърне сетивния образ на жената във всемирна вселюбов. Обичам този поет на Лятото. Връща ми празника на Битието.
Недялко Славов

„Харесвам писането на Илиян. Лекота, надмогваща лекотата. Удоволствие от възможната лекота на битието.

Навсякъде удоволствие: писането; думите са можене; любовта е неопасно лятна... Щастливост в чакането, но и в непримирението!

Блажено разположен сред леността на лятото, показва себе си толкова, колкото се отразява в огледалото за една цигара време. Огледалото е просто врата. Отворена.

„Засилката си я бива.
Екатерина Йосифова